Невропластичност - супер силата на мозъка

Способността на мозъка да се развива, променя и обновява е в основата на редица научни изследвания през последното десетилетие като през 1948 Йежи Конорски използва думата "невропластичност" за първи път, за да опише промените в невронната структура, които е наблюдавал. Оказва се, че неговите възможности са безкрайни и зависят единствено от границите, които самите ние си поставяме.

Дълги години се е смятало, че човешкия мозък се моделира и променя единствено и само в ранна детска възраст и че с възрастта той дегенерира и закърнява като невроните постепенно остаряват и умират, но през последните няколко години това твърдение беше опровергано и доказано, че дори и при хора, прекарали инсулт и "загубили" част от някои мозъчни области, настъпва процес на реорганизация, образуване на нови колатерални пътища и регенерация.

Разбира се този процес не може да настъпи без активно участие от наша страна.

За да моделираме максимално мозъка и стримулираме процеса на неврогенеза/ поява на нови нервни клетки/ и активиране на колатерални пътища е важно самите ние да работим в посока подобряване на неговите функции като тренираме загубените функции и не спираме да търсим нови възможности за развитие.

Както споделя акад. Е. Титянова, професор по неврология към СУ "Климент Охридкси" в списание Мединфо 2018 брой септември: "Реорганизацията на мозъка е универсален физиологичен процес, който се наблюдава при всички възрасти и съпътства живота на всеки човек още от раждането му. Тя е генетично заложена и е свързана с неговата невропластичност – възможност на мозъка да се променя адаптивно в зависимост от промените в организма или външната среда. Механизмите за това се свързват с анатомична и функционална реорганизация на нервната система на две нива: мозъчна кора (корова пластичност) и невронална мрежа (невронална пластичност), което се асоциира с активиране на функционално неактивни нервни клетки, пътища и връзки, промяна в техния брой, форма и размери, както и с образуването на нови неврони. " и добавя "Днес е доказано, че някои корови области (напр. говорният център) могат функционално да се реорганизират след подходяща неврорехабилитация и обучение" Role of adaptive plasticity in recovery of function after damage to motor cortex - PubMed (nih.gov)

Доказано е, че умерената физическа активност може да увеличи притока на кръв в мозъка, кислорода и снабдяването с хранителни вещества, както и да стимулира производството на нови мозъчни клетки и растежни фактори. Physical activity and good physical fitness can prevent or slow the normal age-related neuronal death and damage to the hippocampus, and even increase the volume of the hippocampus (Niemann et al., 2014);

Защо е важна цялата тази информация за засегнатите от Паркинсон?

Заболяването е невродегенеративно със засягане на едно от подкоровите ядрa вследствие на което са влошени редица моторни и немоторни функции. Подходящата двигателна активност и неврорехабилитация имат съществена роля за поддържане на мобилността и благополучието на пациентите. В проучване публикуване в PubMed се обръща специално внимание на обратната аференция / провеждане на информация/ от мускулите и ставите на тялото към мозъка и ефектът, който оказват върху мозъка. "Фактът, че упражненията се възприемат от мозък, предполага, че периферните фактори, предизвикани от мускулите, позволяват директна взаимовръзка между мускулната и мозъчната функция. Мускулите отделят миокини, които допринасят за регулирането на хипокампалната функция. Натрупват се доказателства, че миокиновият катепсин В преминава през кръвно-мозъчната бариера, за да подобри производството на невротрофичен фактор, получен от мозъка, а оттам и неврогенезата, паметта и ученето." Physical activity and muscle-brain crosstalk - PubMed (nih.gov)/

В подкрепа на това твърдение говори и публикация в PubMedWhat and How Can Physical Activity Prevention Function on Parkinson's Disease? - PubMed (nih.gov),, в която са регистрирани резултатите от 176 статии, съхранени в четири електронни бази данни (база данни PubMed, Springer, Elsevier и Wiley). Резултатите доказват, че рисковите фактори за заболяването включват млечни продукти, пестициди, травматично мозъчно увреждане и затлъстяване, а протективните фактори са тютюн, кафе, черен чай и физическа активност. Физическата активност може да намали риска и да подобри симптомите на заболяването на Паркиносн. Сред изследваните двигателни активности са бягане, танци, китайски бойни изкуства, йога и тренировки с тежести. Различните форми на физическа активност облекчават симптомите на PD чрез различни механизми, включително намаляване на натрупването на α-синтетичен протеин, възпаление и оксидативен стрес, като същевременно повишават активността на BDNF, нервната регенерация и митохондриалната функция.

В заключение може да се каже, че физическата активност има положително въздействие върху превенцията и лечението на Паркиносн, използвайки основната суперсила на мозъка- неговата пластичност. "Илюстрирането на молекулярния механизъм на защитния ефект, предизвикан от физическата активност върху това заболяване, е спешна необходимост от подобряване на ефикасността на схемите за лечение на Паркинсон в бъдеще."What and How Can Physical Activity Prevention Function on Parkinson's Disease? - PubMed (nih.gov).