Апатия и нейната сила при Паркинсон?

Думата "апатия" има гръцки произход и представлява комбинация от думата "патос", със значение на чувство и представката "а" със значение на отрицание "без" или с буквален превод "без чувство", "без емоция".

За съжаление при засегнатите от Паркинсон, думата придобива все по-голямо значение и сила и представката "без" постепенно навлиза във всички сфери от живота им като постепенно губят желание и мотивация за извършване на редица дейности от ежедневието, които са им доставяли удоволствие.

По последни данни от American Parkinson's Foundation, 40 % от пациентите с Паркинсон страдат от апатия и въпреки, че между апатията и депресията се слага знак за равенство според някои специалисти, истината е че се касае за съвсем друг вид състояние.

Причините за появата й, могат да са разнообразни и да са провокирани както от биохимичните процеси в мозъка и липсата на достатъчно количество от невротрансмитера допамин, така и провокирани от някои медикаменти за лечение на болестта или външни фактори.

Важно е пациентите и техните близки да забелязват липсата на енергия, желание и мотивация от страна на пациентите и да й въздействат по най-добрия начин.

Как можем да дефинираме дали нашия близък или приятел страда от апатия?

Според American Parkinson's Foundation тя се проявява в три основни направления:

• Когнитивно - липса на интерес и любопитство за нови неща

  
  

• Емоционално - липса на желание и страст към неща, които преди биха провокирали силна емоция

  
  

• Поведенчески - трудности с инициирането на нов вид дейност или активност и предпочитание някой друг да поеме инициативата

  
  

В едно от проучванията, направено в САЩ при пациенти с Паркисон е отбелязано, че в групата, която има апатия, хората са стояли два пъти повече време пред телевизора, вместо в извършването на някое тяхно хоби.

Как се открива 'апатията" и какво е лечението?

При отчитане на подобен вид състояние е добре да се отиде при лекуващия специалист невролог, за да направи специализираната скала за апатията "Apathy scale" след което да оптимизира медикаментозната терапия.

Какво можем да направим ние?

• Да си водим дневник всеки ден - в него да описваме как се чувстваме, кои дейности ни носят удоволствие и кои не

  
  

• Да се движим и да тренираме всеки ден - доказано е че правилната двигателна програма, увеличава нивата на допамин в мозъка и повишава настроението и мотивацията

  
  

• Да се храним с храни, съдържащи 5-хидрокситриптофан / пуешко месо, ядки, семена, яйца, сирена/, тази аминокислена е прекурсор на серотонина, невротрансмитера на щастието.

  
  

• Да имаме пълноценен сън - липсата на сън води до засилване чувството на умора и нежелание за двигателни активности

  
  

Във видеото по-долу може да чуете още няколко ценни препоръки от Dr Rachel Dolhun, както за пациентите, така и за техните близки.

https://www.linkedin.com/posts/rachel-dolhun-md_apathy-is-a-common-but-often-misunderstood-activity-7283099494257229825-u1no?utm_source=share&utm_medium=member_ios

Обръщам специално внимание на апатията, защото тя е сериозен проблем за поддържане на двигателната активност и независимостта на болните. Лично аз се сблъсквам с нея ежедневно и виждам колко е трудно да поддържаш високо ниво на мотивация, но колко е важно.

Апатията изключително много възпрепятства терапевтичния процес и болните губят желание към движението, което постепенно се уврежда все повече и повече поради липсата на двигателна активност.

Ето защо съвета ми е да се замислите 'Наистина ли в момента не искате да се движите, защото ви боли или не можете или защото нямате желание?" И стигнете ли до извода, че е поради липса на желание..... мисля е време да се пораздвижите... какво ще кажете?:)