

Загуба на обоняние
Хипосмия
01
Въведение
През последните няколко години активно се работи в посока ранна диагностика на заболяването на Паркинсон. Няколко известни пациентски фондации в САЩ активно проучват различни диагностични методики, като най-голям принос има фондацията на известния Майкъл Джей Фокс. Те създават специализиран тест и лабораторен кит за диагностициране на един от най-ранните индикатори за потенциален риск от развитие на Паркинсонова болест, а именно хипосмията или загубата на обоняние. В тази статия ще разгледаме по-подробно какво представлява хипосмията, как се диагностицира и какъв ранен индикатор е за развитие на Паркинсон.
03
Ранни диагностични тестове за хипосмия
През последните няколко години фондацията на Майкъл Джей Фокс провежда проучване с хора, които са над 60 годишна възраст със загуба на обоняние, ранно диагностицирани с или без Паркинсон в САЩ и Канада. Проучването се казва Parkinson’s Progression Markers Initiatives /PPMI/ и е възможно да научите повече за него от тук:
PPMI: The Study that's Changing Everything | Parkinson's Disease (michaeljfox.org)
Използва се прост тест „ Scratch and Sniff", който се състои от тестови карти, със скреч място за помирисване и след това са изброени 4 вида миризми, от които трябва да се отбележи една, на която оприличаваме скреч мястото. Тестът отнема 15-20 минути да бъде направен.
Повече за него може да намерите на:
За жалост такъв тест все още липсва в България, но ако човек забележи внезапна и продължителна загуба на обоняние е добре да се консултира с лекар, особено отоларинголог/ УНГ лекар/ и при нужда да се направи ЯМР.
02
Какво е хипосмия?
Хипосмията (от гръцката дума "хипо" - понижаване, "осем" - усещане за миризма) е симптом на пълна или частична загуба на обоняние. Въпреки, че повечето лекари пренебрегват и неглижират този симптом като индикатор за ранна проява на заболяването на Паркинсон, в последните години редици проучвания изследват, че точно загубата на обоняние при пациентите с Паркинсон няколко години до десетилетия от появата на заболяването е важен критерий за по-ранна диагностика и рано започване на лечение. Все още не се знае на какво се дължи и каква е причината за загуба на обоняние при пациенти с Паркинсон, но се работи активно в тази посока. Една от теориите е за засягане на обонятелната луковица от отлагания на алфа-синуклеин, протеин, който се открива в мозъка при редица невродегенеративни заболявания. Според тази теория, процеса на развитие на болестта, дори може да се корени в ранното засягане на обонятелната луковица.
За жалост загубата на обоняние може значително да понижи качеството на живот на пациентите като намали чувството за вкус, апетит и впоследствие загуба на тегло.
Разбира се загубата на обоняние не е характерен симптом само за болестта на Паркинсон. Редица състояния могат да се прояват по този начин, но е важен маркер, който налага по-задълбочено изследване.
04
Обобщение
100 % oт сериозните заболявания на мозъка се характеризират със загуба на обоняние
96 % от новодиагностицираните пациенти с Паркинсон изпитват частична или пълна загуба на обоняние
Липсата на обоняние може да предхожда 10 години поставянето на диагноза Паркинсонова болест.