И нека поговорим за болката в тялото като латентен симптом на болестта на Паркинсон

Болката е един от най-често срещаните симптоми на заболяването на Паркинсон, който остава недиагностициран и несподелен от пациентите.

Често се смята, че причината за неговата поява е от друго есество и не се свърза със заболяването, но истината е че при голям процент от хората, засегнати от тази патология, болката е чест спътник.

В последния епизод на подкаста на Фини Дейвис Фондацията в САЩ, Dr. Jori Fleischer сподели, че 90 % от пациентите с Паркинсон изпитват болка в тялото в някакъв момент от живота си. За жалост

40 % от тях не споделят този проблем с лекуващия си лекар, тъй като не виждат връзка със заболяването.

Д-р Флейшър описва болката като неприятно сензитивно или емоционално преживяване, което се свързва с увреда на тъкан или с потенциална увреда на тъкан.

Тя споделя, че най-честата болка при заболяването на Паркинсон е от мускулно--скелетно естество и засягането е по-често от едната половина на тялото. Също така характерна болка е болката в рамото, която често пациентите и лекарите объркват с периартрит.

Д-р Флайшър разделя болката при Паркинсон на 4 основни вида:

• Мускулно-скелетна - усещат се схващания, напрежение и болка в мускулите на тялото и в ставите.
  

• Дистонична болка- която е свързана с неволеви съкращения на мускулите.
  

• Радикулярна/ Невропатна болка- която е свързана със засягане на гърба и нервите.

• Генерализирана болка- болка в цялото тяло без точна локализация

За всяка една от тези болки има специфичен терапевтичен подход. Д-р Флаймер препоръчва пациентите да си видят дневник на усещанията и болката им, за да може когато се срещнат с лекуващия им лекар, да споделят максимално детайлна информация за определяне на вида болка.

Какви са възможните терапии?

Ако болката е от мускулно-скелетно естество, лечението е физикална терапия, движение, стречинг, масаж и акупунктура. Безсорен е ефекта на движението, защото мускулите при това заболяване имат тенденция да са по-стегнати, което води до обездвижване в ставите и болка. Ето защо за пореден път ще подчертая колко е важно да тренирате и да се движите.

Ако болката е дистонична, то трябва да се корегира с допаминовата терапия от лекуващия невролог.

Ако характера на болката е от засягане на нервните коренчета, най-доброто лечение би било подходяща кинезитерапевтична програма в комбинация с НСПВС

/нестероидни-противовъзпалителни средства/.

При централна болка, усещането е недобре локализирано и е почти в цялото тяло. В някои случаи , д-р Флайшер препоръчва ниски дози антидепресанти. Интересен е факта, че болката от централен тип се наблюдава по-често при пациенти с депресия, ето защо избора на ниски дози антидепресанти не е случаен.

Най-важното е да знете, че не сте сами и винаги има решение на всеки проблем. Ето защо не пропускайте да споделите с лекуващия си лекар всички неразположения, които имате колкото и незначителни ви се струват.

От физикална гледна точка може да опитате с подходяща двигателна програма, стречинг https://youtu.be/mzmNrHRusxw?si=ftwHpMChhddKFEpK и други процедури като остеопатията или боуен терапията.

Желателно е движението и стречинга да бъдат част от дневната ви рутина, за да се чувствате много по-добре и във форма без болка.